Ashkin Ahmedov

Поставяне на флаш в html страница

29 May 08 17:06:40 GMT

Всички знаете че флаш може да се добави чрез програмите Dreamweaver и Flash, но винаги е от полза да знаете как можете да го направите на ръка. За пълното разбиране на този урок ви трябват някой познания по HTML.

Както и да е ... нека да започваме. Качете първо флаша си (swf) и вземете адреса към него (www.washiq_site.com/flash.swf примерно).

Сега отворете кода на страницата, в която искате да се вижда и поставете този код:

<object type="application/x-shockwave-flash" data="flash.swf" width="550" height="400">

// Отваря обект и задава широчината и височината му

<param name="movie" value="flash.swf">

// казва на броузъра че се зарежда филмче

</object>

// затваря тага

След това отворете страничката си и би трябвало да видите флаша си.

Как да си направите първия сайт

29 May 08 17:05:04 GMT

HTML, което означава HyperText Markup Language е език за създаване на web страници. Страниците създадени с HTML могат да съдържат графика, текст, музика, анимация, както и връзки към други страници (хиперлинкове). HTML е лесен за научаване език и вярвам, че в края на този урок Вие ще можете да създадете първата си web страница. От какво се нуждаете за да създадете такава страницаω Трябват ви две неща - елементарен текстов редактор и интернет браузър. Ако сте потребители на Windows имате и двете. За текстов редактор използвайте вградения в Windows NOTEPAD, а за браузър можете на използвате Internet Explorer или Mozilla Firefox. Файлът, който ще създадете с Notepad е текстов файл, който обаче трябва да запишете с разширение .html (или .htm). По нататък ще го наричам HTML документ. Сега нека направим една web страница. За целта стартирайте Notepad и напишете следното:

<HEAD>

<TITLE> My first page </TITLE>

</HEAD>

<BODY>

</BODY>

Сега запазете на твърдия диск написаното от вас във файл с разширение .html . За целта отворете менюто File в Notepad, изберете Save As и в полето име на файл напишете index.html. Можете да отворите току що направената страница и да я разгледате с някой браузър. За целта кликнете два пъти върху файла в папката, където се намира и той ще бъде отворен от браузъра по подразбиране. В горния случай няма да видите нищо, защото страницата не съдържа никаква информация, която да се визуализира на екрана. Нека ви обясня кое какво означава.

Текста между символите < и > се нарича елемент(tag). Елемента показва на браузъра какво действие да извърши. Можем да разделим елементите на 2 вида - отварящи и затварящи. Отварящите задават на браузъра да започне някакво действие а затварящите да го приключи. Затварящия елемент се различава от отварящия само по символа / преди името на елемента. От примера се вижда, че елементите вървят по двойки, отварящ и затварящ.

HTML документа започва винаги с елемента и завършва съответно с . означава начало на HTML документ, а край на HTML документ. Следващата задължителна двойка елементи е <HEAD> и </HEAD>, което буквално означава глава. В главата обикновено се съдържа информация за самия HTML документ. В примера там стои заглавието на документа <TITLE>. Между елементите <TITLE> и </TITLE> се съдържа името на HTML документа. Когато срещне тази двойка елементи браузъра визуализира текста между тях на заглавната си лента най-отгоре.

Същинската част на HTML документа се намира между елементите <BODY> и </BODY> . Виждате, че елементите могат да се влагат един в друг, но внимавайте да спазвате последователността на двойките елементи. Например неправилно е да се напише следното:

<HEAD></HEAD>

Правилно е:

<HEAD>

</HEAD>

Затварящия елемент </HEAD> трябва да бъде преди затварящия . Трябва да се получи нещо като огледален образ, първия затварящ трябва да отговаря на последния отварящ.

ЦВЕТОВЕ

Цветовете в web страниците се представят със шестразредни шестнадесетични числа, започващи със символа #. Например #000000, #FFFFFF, #C0BB56. Първите двойка цифри
в числото означават количеството на червения цвят, вторите на зеления, третите на синия. Всеки цвят съдържа 256 нюанса, от 00 до FF, като 00 е липса на цвят, а FF пълен цвят. При смесването на основните цветове, браузъра визуализира на вашия монитор получения цвят. Ще ви дам пример. Когато стойностите за трите цвята са 00, тогава се показва черен цвят. При стойности и за трите цвята FF цветът е бял. Сега вече можем да направим една web страница с цветен фон. За целта трябва да се добави към елемента <BODY> параметъра BGCOLOR= и съотверния цвят заграден с кавички. Сега напишете в notepad следното :

<HEAD>

<TITLE> blue background </TITLE>

</HEAD>

<BODY BGCOLOR=#0000FF>

Тази страница е на син фон

</BODY>

Запазете файла като color.html в някоя папка на твърдия си диск и го стартирайте с браузъра (кликнете два пъти върху иконката на файла). Браузъра показва вашата страница на син фон и текста Тази страница е на син фон. Експериментирайте със стойностите след BGCOLOR= като внимавате стойностите за всеки цвят да са в границите между 00 и FF. Нека направим текста в горния случай да се изписва с жълти букви. За целта добавяме още един параметър след <BODY>.

<HEAD>

<TITLE> blue background </TITLE>

</HEAD>

<BODY BGCOLOR="#0000FF" TEXT="#FFFF00">

Тази страница е на син фон със жълти букви

</BODY>

Параметъра TEXT= задава цвета на текста на цялата страница. Обърнете внимание, че затварящата скоба > на елемента <BODY> се поставя след параметрите.

ТЕКСТ

Езика HTML ви позволява да разполагате текст на страницата, да го подравнявате, оцветявате, да задавате големината на шрифта и самия шрифт. Нека да направим една страница и да разположим някакъв текст:

<HEAD>

<TITLE>Text</TITLE>

<HEAD>

<BODY BGCOLOR="#0000FF" TEXT="#FF0000">

Това е web страница с червен текст на син фон

</BODY>

Запишете файла на диска с името text.html и го стартирайте с браузъра. Текста, който се намира между елементите <BODY> и </BODY> се визуализира на екрана с червен цвят. Това става с атрибута TEXT="#FF0000" на елемента <BODY>. Ако промените параметрите на атрибута TEXT на #00FF00 например, текста ще е със зелен цвят.

Ако искате да удебелите, наклоните или подчертаете текста, трябва да използвате двойките елементи <B> и </B> за удебеляване (Bold), <I> и </I> за наклон (Italic) и <U> и </U> за подчертаване (Underline). Вижте горния пример, само че с удебелен, наклонен и подчертан текст.

<HEAD>

<TITLE>Text</TITLE>

<HEAD>

<BODY BGCOLOR="#0000FF" TEXT="#FF0000">

<B><I><U>Това е web страница с червен текст на син фон</U></I></B>

</BODY>

Можете да използвате тези елемента за да форматирате различни части от текста по различен начин. Например да изпишете "Това е web" с наклонен шрифт, "страница с червен текст" с наклонен и удебелен шрифт, "на син фон" с удебелен и подчертан шрифт. Ето как става:

<I>Това е web</I>

<I><B> страница с червен текст</B></I>

<B><U> на син фон</U></B>

...ефекта ще е същия. Въпреки че пренасяте различни части от
текста на нов ред, браузъра не го разбира и слепва думите една зад друга. За да минете на нов ред трябва да използвате елемента <BR> на края на текста. Този елемент е единичен и на него не отговаря затварящ елемент. Вижте следващия пример:

<HEAD>

<TITLE> Font </TITLE>

</HEAD>

<BODY>

<FONT COLOR="#FF0000">Червен текст.</FONT><BR>

<FONT COLOR="#00FF00">Зелен текст на нов ред.</FONT><BR>

<FONT COLOR="#0000FF">Син текст на нов ред.</FONT><BR>

</BODY>

Параметъра TEXT на елемента <BODY> задава цвета на текста на цялата страница. Ако искате да зададете различен цвят за различни части от текста, трябва да използвате елемента <FONT> заедно с параметъра COLOR. Този елемент показва как да се форматира текста между <FONT> и </FONT>. В случая на първия текст му е зададен червен цвят с атрибута COLOR, на втория зелен а на третия син. Елемента <BR> ви прехвърля на нов ред.

Елемента <FONT> има и други атрибути. Нека разгледаме атрибута SIZE. Той задава размера на шрифта, като стойностите му са от 1 до 7. 1 е най-малкия шрифт а 7 най-големия. Вижте горния пример, където за първия ред ще зададем шрифт с големина 4, за втория 1 а за третия 7.

<HEAD>

<TITLE> Font </TITLE>

</HEAD>

<BODY>

<FONT COLOR="#FF0000" SIZE=4>Червен текст.</FONT><BR>

<FONT COLOR="#00FF00" SIZE=1>Зелен текст на нов ред.</FONT><BR>

<FONT COLOR="#0000FF" SIZE=7>Син текст на нов ред.</FONT><BR>

</BODY>

Можете на един ред или в една дума да използвате различни по големина и цвят символи.

<HEAD>

<TITLE> Font </TITLE>

</HEAD>

<BODY>

<FONT COLOR="#FF0000" SIZE=2>Текст</FONT>

<FONT COLOR="#00FF00" SIZE=3>с различна</FONT>

<FONT COLOR="#0000FF" SIZE=7>г</FONT>

<FONT COLOR="#00FFFF" SIZE=6>о</FONT>

<FONT COLOR="#FF00FF" SIZE=5>л</FONT>

<FONT COLOR="#AA0066" SIZE=4>е</FONT>

</BODY>

Буквите в този случай се прилепват една зад друга, защото липсва елемента <BR> за пренос на нов ред.

Друг атрибут на <FONT> e FACE. С FACE можете да указвате на браузъра с какъв точно шрифт да се показва текста. Ако на FACE не е зададена стойност, браузъра показва шрифт по подразбиране. Ако държите обаче текста да се показва с някакъв определен шрифт, трябва да го зададете:

<FONT FACE="Arial" > Това е текст със шрифт Arial.</FONT>

<FONT FACE="Times New Roman" > Това е текст със шрифт Times New Roman.</FONT>

В първия случай текста ще бъде със шрифт "Arial" , а във втория с "Times New Roman". Не задавайте много екзотични шрифтове, защото има опасност този който разглежда страницата ви нищо да не види. Придържайте се към оригиналните шрифтове, инсталирани с Windows. Моя съвет е, ако можете да избягвате да включвате атрибута FACE, така оставяте на браузъра сам да намери подходящия шрифт.

Друг начин да уголемите символите е чрез елементите <H1> до <H6>. Тези елементи се употребяват за изписване на заглавия. <H1> е най-големия използван
шрифт, а <H6> най-малкия. Вижте следващия пример:

<HEAD>

<TITLE>H елемент</TITLE>

<HEAD>

<BODY>

<CENTER>

<H1>Голямо заглавие</H1>

<H3>Средно заглавие</H3>

<H6>Малко заглавие</H6>

</CENTER>

</BODY>

Забележете, че текста между тези два елемента излиза винаги удебелен. Друга особеност на елемента <H> е това, че не се налага да ползвате <BR> за да минете на нов ред. Браузъра автоматично прескача един ред щом срещне </H>.

В горния пример има нов елемент - <CENTER>. Всичко което се намира между <CENTER> и </CENTER> се показва в средата на страницата, независимо дали е текст или графика.

Друг елемент за прескачане на ред е <P>. За разлика от <BR> той не минава на следващия ред, а прескача един ред. Друго различие е, че елемента <P> се поставя преди текста, а не след него както при <BR>. Елемента <P> може да се употребява като единичен елемент или като двойка елементи <P></P>:

<P> единичен елемент

<P> двойка елементи </P>

И в двата случая ефекта е един и същ. За разлика от <BR> елемента <P> притежава някои атрибути. Когато тези атрибути се употребяват трябва да използвате двойката елементи <P></P>. Един от атрибутите на <P> е ALIGN. Той може да има стойности left, right или center и подравнява текста съответно вляво, вдясно и в средата. Вижте как става това:

<HEAD>

<TITLE> P елемент </TITLE>

<HEAD>

<BODY>

<P ALIGN="left">текст, подравнен вляво</P>

<P ALIGN="center">текст, подравнен в средата</P>

<P ALIGN="right">текст, подравнен вдясно</P>

</BODY>

Забележете, че текстовете вече са през един ред, поради това, че използвахме елемента <P>.

СПИСЪЦИ

Езика HTML ви дава възможност да използвате три вида списъци - подредени, неподредени и списъци с обяснения. Подредените списъци са номерирани. Неподредените списъци използват вместо номерация, някакъв символ (например точка). Списъците с обяснения не използват символ или цифра пред текста. Вместо това поставят обяснителен текст след всеки елемент от списъка.
Подреден списък можете да създадете с елемента <OL> и съответно затварящия </OL>. Елементите на списъка се задават с елемента <LI>, който може да се използва като двойка елементи или като единичен елемент. Нека направим един такъв списък:

<HEAD>
<TITLE> ordered list</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
да не забравя да купя:
<OL>
<LI>захар
<LI>яйца
<LI>сода каустик за тъщата
</OL>
</BODY>

Въпреки, че не сме задали да се показват номера 1. 2. 3., те се добавят автоматично в списъка. Ако изкате списъка да се показва с римски вместо с арабски цифри, трябва да добавите атрибут TYPE на елемента <OL>. Атрибута TYPE показва какви символи да се визуализират преди елементите на списъка. Стойностите на атрибута TYPE за подредените списъци са:
TYPE=1 - за списъци, номерирани с арабски цифри
TYPE=a - за списъци, номерирани с малки латински букви
TYPE=A - за списъци, номерирани с големи латински букви
TYPE=i - за списъци, номерирани с малко римски цифри
TYPE=I - за списъци, номерирани с големи римски цифри
Така че ако искате вместо

1. захар
2. яйца
3. сода каустик за тъщата

на екрана да се вижда

I. захар
II. яйца
III. сода каустик за тъщата

трябва да добавите към елемента <OL> TYPE=I . С други думи трябва да напишете <OL TYPE=I>. Ако пропуснете атрибута TYPE, по подразбиране ще се показва списък от типа 1. 2. 3.
Неподреден списък се създава с двойката елементи <UL></UL>. Този списък за разлика от подредения не е номериран, а използва някакъв символ за всеки елемент от списъка, например точка.
Да направим горния пример да се показва като неподреден списък:

<HEAD>
<TITLE> unordered list</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
да не забравя да купя:
<UL>
<LI>захар
<LI>яйца
<LI>сода каустик за тъщата
</UL>
</BODY>

При неподредените списъци също можете да използвате атрибута TYPE. Валидните стойности за него са disk(диск), square(квадрат) и circle(кръг).
Списъците с обяснения се създават с двойката елементи <DL></DL>. Елементите на списъка се задават с <DT>, а обяснението към него с <DD>:

<HEAD>
<TITLE>definition list</TITLE>
<HEAD>
<BODY>
<DL>
<DT>Иван
<DD>счетоводител
<DT>Георги
<DD>касиер
<DT>Захари
<DD>данъчен инспектор
</DL>
</BODY>

Ако желаете, можете да влагате един в друг списъци от един вид или от различни видове. например:

<HEAD>
<TITLE>вложени списъци</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<OL>
<LI>Да купя за вкъщи:
<UL TYPE=circle>
<LI>сладолед
<LI>торта
</UL>
<LI>Да купя за офиса:
<UL TYPE=circle>
<LI>дискети
<LI>химикалки
<LI>нова мишка
</UL>
</OL>
</BODY>

Можете да използвате и собствени картинки при неподредените списъци. Например:

<HEAD>
<TITLE>списък с картинка</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<UL imagesrc="point.gif">
<LI>дискети</LI>
<LI>химикалки</LI>
<LI>нова мишка</LI>
</UL>
</BODY>

Използвайки атрибута imagesrc на елемента <UL> зададох на списъка името на файла, който да се показва пред елементите. Картинката е файл с име point.gif и трябва да се намира в основната папка, където разполагате HTML документите си. Можете да я сложите и в под папка, но тогава трябва да зададете и пътя до нея, например: <UL imagesrc="images/point.gif"> ако подпапката се казва images.

ХОРИЗОНТАЛНИ ЛИНИИ

Езика HTML позволява да се изчертават хоризонтални линии с елемента <HR>. Този елемент няма съответен затварящ елемент, но има някои атрибути. Дължината на линията се задава с атрибута WIDTH на елемента <HR>. Дължината можете да зададете в пиксели или в проценти от вирината на екрана. Нека начертаем 2 линии, едната е дължина 100 пиксела, а другата 100% от ширината на екрана:
<HEAD>
<TITLE>Хоризонтални линии</TITLE>
<HEAD>
<BODY>
<HR WIDTH=100>
<HR WIDTH=100%>
</BODY>

Когато променяте размера на прозореца на браузъра втората линия ще се променя с него, докато първата ще си остане 100 пиксела. Обърнете внимание, че линиите се подравняват в средата по подразбиране. Ако искате да промените това положение трябва да използвате атрибута ALIGN, и неговите параметри left, center и right, съответно за подравняване вляво, в средата и вдясно на страницата. Параметъра center спокойно можете да го пропуснете, защото линията така или иначе се подравнява в средата при липсата на атрибута ALIGN. Сега да начертаем две линии с дължина по 300 пиксела и да ги подравним съответно вляво и вдясно:

<HEAD>
<TITLE>Хоризонтални линии</TITLE>
<HEAD>
<BODY>
<HR WIDTH=300 ALIGN="left">
<HR WIDTH=300 ALIGN="right">
</BODY>

Дебелината на линията се променя с атрибута SIZE. Параметрите на SIZE се задават в пиксели. Например SIZE=5 означава, че линията е с дебелина 5 пиксела. Ето какво представлява такава линия с дължина 80%, подравнена в средата:

<HEAD>
<TITLE>Хоризонтални линии</TITLE>
<HEAD>
<BODY>
<HR WIDTH=80% SIZE=5>
</BODY>

Ако зададем и атрибута NOSHADE линията ще се покаже плътна, без сянка.

<HEAD>
<TITLE>Хоризонтални линии</TITLE>
<HEAD>
<BODY>
<HR WIDTH=80% SIZE=5 NOSHADE>
</BODY>

Цвят на линията можете да зададете с COLOR, но се опасявам, че почитателите на Netscape няма да го видят. Ето една синя линия с дебелина 8 пиксела и ширина 90%:

<HEAD>
<TITLE>Хоризонтални линии</TITLE>
<HEAD>
<BODY>
<HR WIDTH=90% SIZE=8 COLOR="#0000FF">
</BODY>
ХИПЕРЛИНКОВЕ

Езика HTML ви позволява да правите препратки към други страници, към части от същата страница, към файлове, картинки, електронна поща. Тези препратки се наричат ХИПЕРЛИНКОВЕ (или хипервръзки). Без хиперлинковете един web сайт не би имал никакъв смисъл. Хиперлинк се създава с двойката елементи <A> и </A>. Когато правите препратка към някакъв интернет адрес, трябва да използвате атрибута HREF на елемента <A>. Ето един пример, който препраща към адрес ViSsY.hit.bg:

<HEAD>
<TITLE>hyperlink</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<A xhref="http://ViSsY.hit.bg">#ViSsY</A>
</BODY>

Нека да анализираме този пример. С <A xhref= се задава адреса, към който води препратката. В случая това е адреса на #ViSsY, предхождан от http://. Този адрес се нарича още URL. След това изписвате текста, който ще води до съответния адрес, в случая текста е "#ViSsY".
Когато посочите с мишката този надпис, курсора се сменя от стрелка на сочеща ръка.
Ако кликнете върху него отивате директно на адреса на "#ViSsY". Забележете, че цвета на текста е син, а самия текст е подчертан без вие да сте задавали такива параметри. Това е така, защото браузъра по подразбиране показва хиперлинка подчертан и със син цвят. Ако кликнете върху него, отидете на страницата на #ViSsY и после пак се върнете на тази страница, цвета вече няма да бъде син, а лилав. Причината за това е, че браузъра визуализира посетените от вас линкове с лилав цвят. Можете да промените цвета на линка по ваше желание. Това става с атрибутите на елемента <BODY> LINK, ALINK и VLINK. LINK задава какъв да бъде цвета на линка, ALINK (active link) задава цвета на активния линк (този, на който се намирате в момента), а VLINK (visited link) задава цвета на посетените вече от вас линкове. Ето един такъв пример:

<HEAD>
<TITLE>hyperlink</TITLE>
</HEAD>
<BODY LINK="#00FF00" ALINK="#00FFFF" VLINK="#FF0000">
Посетете нашия
<A xhref="http://ViSsY.hit.bg"><B>FORUM</B&...
</BODY>

Ако искате линка да се отваря в нов прозорец използвайте атрибута TARGET на елемента <A> с параметър _blank. Ако пропуснете този атрибут линка ще се отвори в същия прозорец. Вижте следващия пример:

<HEAD>
<TITLE>hyperlink</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<A xhref="http://ViSsY.hit.bg" TARGET="_blank">#ViSsY</A>
</BODY>

Другите параметри на TARGET ще ги разгледаме в секцията "РАМКИ". Освен препратки към други сайтове, можете да правите препратка и към собствения си сайт. За целта трябва да слагате всички web документи, създадени от вас в една папка или в нейните подпапки. Нека да направим един сайт (не страница, а именно сайт, съвкупност от страници с препратки една към друга). Ще направим сайта от 3 страници, като ще ги именуваме "начална страница", "лични данни" и "свържете се с мен". Направете си нова папка на твърдия диск и и дайте името "website". Сега нека направим първата страница:

<HEAD>
<TITLE>начална страница</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<CENTER>
<H1>ЛИЧНАТА МИ СТРАНИЦА</H1>
</CENTER>
<HR WIDTH=90% SIZE=6>
<BR>
<A xhref="forme.html">Нещо повече за мен.</A><BR>
<A xhref="contact.html">Пишете ми</A>
</BODY>

Запазете този документ във същата папка под името index.html. Сега да направим другите две страници от сайта:

<HEAD>
<TITLE>лични данни</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<CENTER>
<H1>ЗА МЕН</H1>
</CENTER>
<HR WIDTH=90% SIZE=6>
<BR>
Тук напишете нещо за себе си
<BR>
<A xhref="index.html">Към началната страница</A><BR>
<A xhref="contact.html">Пишете ми</A>
</BODY>

Този документ го запазете в същата папка по името forme.html и направете последната страница с името contact.html.
<HEAD>
<TITLE>свържете се с мен</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<CENTER>
<H1>ПИШЕТЕ МИ</H1>
</CENTER>
<HR WIDTH=90% SIZE=6>
<BR>
Тук напишете адреса си, e-mail и т.н.
<BR>
<A xhref="index.html">Към началната страница</A><BR>
<A xhref="forme.html">За мен</А><BR>
<A xhref="mailto:me@my-site.com">Моя e-mail</A>
</BODY>

Стартирайте сайта от папка website. Виждате, че вече отделните страници са свързани а препратки помежду им. Когато задавате линкове към файлове, които са във същата папка, изписвате само името им и разширението (forme.html). Ако HTML документа е в някаква подпапка на вашата папка, например подпапка main, трябва да зададете и пътя до там:
<A xhref="main/forme.html">За мен</А>

Новото в горния пример е:
<A xhref="mailto:www4u@search.bg">Моя e-mail</A>

Когато срещне mailto:име_на_мейла и посетителят на страницата кликне върху текста след него браузъра стартира програмата му за електронна поща, която вписва в полето за изпращане адреса на мейла, който е зададен след mailto:
По този начин спестявате на посетителят на страницата, който иска да ви пише, ръчното стартиране и настройка на програмата си за електронна поща. Ако посетителят няма такава програма (Eudora или Outlook Expres например) или използва webmail в hotmail или yahoo например, параметърът mailto: няма да върши работа. Затова винаги пишете вашия e-mail между <A> и </A>. Ето така:
<A xhref="mailto:me@my-site.com">Моя e-mail: me@my-site.com </A>

Освен към други страници и e-mail можете да правите препратки в рамките на същата страница. Това става по следния начин. Изполвайки елемента <A> давате някакво име на определена част от HTML документа, нещо като маркировка.Например:
<A NAME="begin">първата дума от страницата</A>

Сега ако напиша:
<A xhref="http://uroci.net/#begin">върнете се в началото на страницата</A>
и кликнете върху текста, ще се върнете в началото на страницата. Можете да слагате навсякъде в документа такива маркировки и да правите препратки към тях. Също така, можете да препращате към друг HTML документ, в който има маркировка. Това става като първо напишете името на документа, после # и после името на маркировката.
<A xhref="index.html#begin">Отивате на index.html с препратка към част begin</A>

или

<A xhref="http://ViSsY.hit.bg/index.html#begin">Отив... на index.html с препратка към част begin</A>

КАРТИНКИ

Една от най-силните характеристики на езика HTML е възможността да разполагате картинки върху страницата си. Това става с елемента <IMG> и атрибута му SRC, като след SRC записвате името на файла:

<HEAD>
<TITLE> Image </TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<IMG xsrc="image.jpg>
</BODY>

Така на екрана си вече имате картинка. В езика HTML най-често се използват графичните формати GIF(.gif) и JPEG(.jpg). Предимството на първия е че може да съдържа анимация и прозрачен фон, но се ограничава само до 256 цвята. При втория формат няма ограничение за цветовете и картинките са с по-високо качество, но пък нямате прозрачен фон, нито анимация.
Когато слагате картинка на web страницата си трябва да знаете от колко точки е съставена хоризонтално и вертикално (кликнете с десния бутон на мишката върху картинката и от менюто изберете Properties за да видите от колко точки е картинката). Вие разбира се можете да свиете или разширите изображението. Това става с атрибутите WIDTH и HEIGHT на елемента <IMG>. Например нека направим същата картинка да се показва като 150Х187 точки(пиксела):
<IMG xsrc="image.jpg" WIDTH="150" HEIGHT="187">

В този случай картинката се намалява точно наполовина. Ако не бяхме спазили пропорцията да намалим точно на 2 ширината и височината на картинката изображението щеше да се "смачка".
Можете да използвате също така картинки за фон на web страници. Това става с атрибута BACKGROUND на елемента <BODY>. Нека направим страница с фон същата картинка:

<HEAD>
<TITLE>background</TITLE>
</HEAD>
<BODY BACKGROUND="image.jpg">
</BODY>

Можете да направите фона на страницата неподвижен (при скролиране на страницата нагоре-надолу фона няма да се мести заедно с нея). Това става с атрибута BGPROPERTIES="fixed" разположен след атрибута BACKGROUND. Ето така:
<BODY BACKGROUND="image.jpg" BGPROPERTIES="fixed">

За съжаление, BGPROPERTIES се разпознава само от Internet Explorer. При разглеждане с Netscape Navigator фона няма да е неподвижен.
Картинките често служат и като хиперлинкове към други страници. За да добавите хиперлинк към картинка, трябва да използвате двойката елементи <A> и </A>. Вижте един пример:

<HEAD>
<TITLE>image</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<A xhref="http://vissy.hit.bg/ "><IMG xsrc="banners/mirchelp.gif" BORDER="0" ALT="#mirchelp"></A>
<A xhref="http://vissy.hit.bg/Comands.html"><IMG xsrc="banners/mhforum.gif" BORDER="0" ALT="#Irc Comands"></A>
</BODY>

При разглеждане на горния html документ с някой браузър, на екрана ще се появят две картинки. При кликване върху първата ще отивате на адрес vissy.hit.bg, а втората ще води до vissy.hit.bg/Comands.
Първото изображение е файл с име mirchelp.gif, а второто mhforum.gif. И двете се намират в поддиректория banners, затова след атрибута SRC се указва цели път до файла, в случая banners/dirbg.gif. Когато изображението е комбинирано с хиперлинк, то се показва оградено със синя рамка. За да махнете досадната синя рамка, използвайте атрибута BORDER="0". BORDER задава дебелината на рамката около изображението в пиксели. При промяна на стойността на BORDER се променя и дебелината на рамката. Атрибута ALT задава алтернативния текст, който да се показва, когато вие сочите с мишката върху изображението, без да клеквате върху него. Обикновено това е пояснителен текст, най-често докъде води хиперлинка. Застанете с мишката върху картинката и ще видите за какво става въпрос. МЕЛОДИИ

Езика HTML ви позволява да слагате музикален фон на страницата си. За целта трябва да използвате някои широко използвани музикални формати, като MIDI и WAVE. Тук за първи път ще се сблъскате с разликата в поддръжката на HTML от страна на Netscape Navigator и Internet Explorer.
Нека започнем с поддръжката от страна на Internet Explorer. За да включите този файл като музикален фон в Internet Explorer трябва да използвате елемента <BGSOUND> в главата <HEAD>. Като атрибут на <BGSOUND> за указване на пътя до музикалния файл се използва SRC.

<HEAD>
<TITLE>music</TITLE>
<BGSOUND xsrc="bgmusic.mid" LOOP="-1">
</HEAD>
<BODY>
</BODY>

Разбира се, ако файла се намира във вашата директория на сървъра не е нужно да указвате целия път, а само да напишете <BGSOUND xsrc="music.mid" LOOP="-1">.
Атрибута LOOP задава броя на повторенията на мелодията. Когато LOOP="-1" тогава мелодията започва отново, веднага след като свърши. Ако искате да се повтори два пъти например и после да спре, трябва да зададете LOOP="2". Netscape Navigator не разпознава елемента <BGSOUND>. Възпроизвеждането на звук от Netscape Navigator става с елемента <EMBED>, разположен в тялото <BODY>. Всъщност <EMBED> показва едно меню за управление на звука.
<EMBED> е елемент за визуализация на мултимедия. С негова помощ можете освен музика да сложите и видео на страницата си, например някой AVI файл. Разбира се трябва да се съобразите с големината на файла, защото никой няма да чака 5-6 минути например да се отвори вашата страница, ако сте прикачили голям AVI файл. Ето как се ползва елемента <EMBED> за закачане на MIDI файл като музикален фон:

<HEAD>
<TITLE>embed</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<EMBED xsrc="bgmusic.mid" WIDTH="128" HEIGHT="128" LOOP="true">
</BODY>

Както виждате, пътя до файла и тук се указва с атрибута SRC. Атрибутите WIDTH и HEIGHT задават ширинатаи височината на панела за контрол на звука в пиксели. Ако искате панела да се вижда е добре задължително да задавате стойности на атрибутите WIDTH и HEIGHT. Ако пропуснете да ги зададете браузъра може да покаже нещо, което няма да ви хареса. Атрибута LOOP може да има две стойности - true и false. Когато стойността е true, мелодията започва отново веднага след като свърши, докато при false се просвирва само веднаж и спира. Ако зададете числова стойност на LOOP, мелодията се просвирва толкова пъти, колкото е числото, например LOOP="3" ще изсвири мелодията три пъти и ще спре.
Mенюто за управление на звука може да не се визуализира. Това става с атрибута HIDDEN. Той има 2 стойности - true и false. При true панела остава скрит а при false се визуализира. Когато създавате музикален фон, разбира се трябва да използвате стойност true.
Елемента <EMBED> се разпознава и от Internet Explorer и от Netscape Navigator, но двата браузъра работят с различни атрибути. Например Internet Explorer вместо LOOP използва атрибута PLAYCOUNT за повторение на изпълнението. Netscape Navigator от своя страна позволява да контролирате силата на звука с атрибута VOLUME. Internet Explorer не разпознава атрибута VOLUME. Така че стигнахме до извода, че за да добавите музикален фон към своята страница трябва да използвате и двата метода, и <EMBED>, и <BGSOUND>. Ето как би изглеждала една готова страница с музикален фон:

<HEAD>
<TITLE>music</TITLE>
<BGSOUND xsrc="bgmusic.mid" LOOP="-1">
</HEAD>
<BODY>
<EMBED xsrc="bgmusic.mid" HIDDEN="true" LOOP="true">
</BODY>

ТАБЛИЦИ

Таблицата служи за по-нагледно представяне на Вашата информация. Таблицата се състои от редове и колони. Всяка клетка от таблицата може да съдържа някакви данни. За да направите таблица трябва да използвате елемента <TABLE> и съответно </TABLE> за да я завършите. За изграждане на ред в таблицата се използва <TR> и </TR> за края на реда (съкращение от TABLE ROW - ред в таблица). Колоните във всяки ред се изписват с <TD> и </TD> (TABLE DATA - данни в таблицата), като между тях се вписва съдържанието на клетката. Всъщност, когато използвате <TD> вие създавате една клетка в реда, които сте започнали с <TR>. Колкото елемента <TD> има между два елемента <TR></TR>, толкова колони ще има в таблицата. Когато приключите реда с </TR> автоматично минавате на следващия. Сега ще направя една таблица с 2 колони и 3 реда, като клетките в нея ще оставя празни:

<table align="center" border="1" width="90%">
<tr>
<td></td>
<td></td>
</tr>
<tr>
<td></td>
<td></td>
</tr>
<tr>
<td ></td>
<td></td>
</tr>
</table>

Новото тук е допълнението border="1" към елемента <TABLE>, както и width="90%". Числото в кавичките след border указва дебелината на рамката в пиксели, а това след width широчината на таблицата в проценти от екрана на браузъра. Подравняването на таблицата става с align, като са възможни 3 варианта, "left" (ляво), "center" (в средата) и "right" (вдясно). Особеното при задаването на широчината на таблицата е това, че тя може да се зададе в процент от ширината на екрана, но може да се зададе и в брой пиксели. В първия случай след числото се поставя знака %, а във втория не се поставя. Така че width="50%" задава широчина на таблицата половината от екрана, а width="50" ширина само 50 пиксела.
Вижте как изглежда по-дълъг текст в таблица с една колона и 1 ред със синя рамка с дебелина 3 пиксела и ширина 50% от екрана, подравнена в средата:

<table align="center" border="3" width="50%" bordercolor="#0000FF">
<tr>
<td>
<p align="center">Текста в тази клетка е по-дълъг от широчината на клетката и за това таблицата се разширява автоматично във височина за да побере целия текст.
</td>
</tr>
</table>

Цвета на рамката се задава след bordercolor и представлява познатото ви вече шестнадесетично число, с което се определя съотношението на трите цвята, червено, зелено и синьо.
В горния пример вече имаме съдържание на клетка. То се поставя между елементите <TD> и </TD> и може да представлява текст, графика, хиперлинк или каквото ви хрумне!
Сега ще ви покажа как изглежда таблица с препратки до дир.бг, сърч.бг и гювеч.бг:

<table align="center" border="0" width="90%">
<tr>
<td width="33%">
<p align="center"><a xhref="http://www.dir.bg">www.dir.bg</a> </td>
<td width="33%">
<p align="center"><a xhref="http://www.search.bg">www.search.bg</a&... </td>
<td width="34%">
<p align="center"><a xhref="http://www.gyuvetch.bg">www.gyuvetch.bg<...
</td>
</tr>
</table>

За първи път тук правиме таблица без рамка (border="0"). Другото ново нещо е, че задаваме ширината на всяка колона поотделно с <td width="33%">. Това се прави за да се разпредели поравно ширината на трите колони в таблицата. Опитайте се да направите горната таблица, като махнете width="33%" след <TD> ,ефекта ще е по-различен.
Можете да променяте цвета на фона на таблицата или да отделните клетки, както и цвета на шрифта ето така:

<table align="center" border="1" width="50%">
<tr>
<td width="50%" align="center" bgcolor="#00FF00"><font color="#0000FF">зелен фон</font></td>
<td width="50%" align="center" bgcolor="#FF0000"><font color="#FFFF00">червен фон</font></td>
</tr>
</table>

align="center" след <TD> указва, че съдържанието на клетката трябва да се подравни в средата. bgcolor дава цвета на фона на клетката. <font color> задава цвета на шрифта. Ако bgcolor е след <TABLE> тогава указва цвета на фона на цялата таблица.
Сега да сложим в таблицата някаква картинка.

<table align="center" border="0" width="200">
<tr>
<td valign="middle" align="center"><img border="0" xsrc="back.jpg" width="80" height="40"></td>
<td valign="middle" align="center"><img border="0" xsrc="forward.jpg" width="80" height="40"></td>
</tr>
</table>

Тук виждате, че с командата valign може да се задава и вертикално подравняване в клетката, в случая middle (всредата).
Самата картинка се поставя с <img border="0" xsrc="forward.jpg" width="80" height="40">. Хубаво е сложите border="0" след <img...>, иначе картинката ви ще бъде заградена с рамка, което няма да ви хареса много. Следва xsrc="..." името на файла" и след това размера му, width="80" ширина и height="40" височина. Ако искате клетката да съдържа линк към друга страница, преди <img...> трябва да добавите познатото ви вече <a xhref="http:// ..."> и да завършите с </a> накрая.
Има още 2 параметъра, които указват как да се подравни клетката в таблицата. Първият е cellpadding а втория cellspacing. Първият задава разстоянието от съдържанието на клетката до ръба на клетката, а втория разстоянието между клетките. Пример:

<table align="center" border="1" cellpadding="10" cellspacing="10" width="250">
<tr>
<td valign="middle" align="center"><img border="0" xsrc="back.jpg" width="80" height="40"></td>
<td valign="middle" align="center"><img border="0" xsrc="forward.jpg" width="80" height="40"></td>
</tr>
</table>

cellpadding="10" задава разстояние от ръба на клетката до картинката 10 пиксела, а cellspacing="10" задава разстоянието между клетките да бъде 10 пиксела. Експериментирайте с други параметри. ВНИМАНИЕ! Ако не зададете параметрите cellpadding и cellspacing, техните стойности по подразбиране са "1", а не "0", така че ако не искате да имате разстояние между клетките и ограничаване на разстоянието между съдържанието на клетката и ръба на клетката трябва винаги да пишете cellpadding="0" cellspacing="0".
Можете да обединявате редове и колони в таблицата с colspan=... и rowspan=... например:

<table align="center" .border="1" cellspacing="0" cellpadding="0" width="250">
<tr>
<td colspan="2"></td>
</tr>
<tr>
<td></td>
<td></td>
</tr>
</table>

<table align="center" border="1" cellpadding="0" cellspacing="0" width="250">
<tr>
<td rowspan="2"></td>
<td></td>
</tr>
<tr>
<td></td>
</tr>
</table>

Хитро, налиω colspan="2" задава да се обединят съседните 2 клетки хоризонтално, а rowspan="2" вертикално. Числото в кавички показва броя на клетките, които искате да се обединят. Ето един по-сложен пример:

<table align="center" border="1" cellpadding="0" cellspacing="0" width="350">
<tr>
<td rowspan="3"></td>
<td colspan="3"></td>
</tr>
<tr>
<td></td>
<td></td>
<td></td>
</tr>
<tr>
<td></td>
<td>;</td>
<td></td>
</tr>
</table>

Освен width за широчина на таблицата можете да използвате и параметъра height за да задетете и нейната височина. Стойностите също може да са в проценти от екрана на браузъра или в брой пиксели. Също така може освен цвета на рамката да зададете и цвета на светлата и тъмната част от рамката. Това става с bordercolorlight и bordercolordark. Вижте таблица с ширина 200 пиксела, височина 20% от екрана, дебелина на рамката 7 пиксела и два цвята на рамката, съответно тъмносин и светлосин, както и червен фон за клетката:
Забележка! Netscape Navigator не разпознава bordercolorlight и bordercolordark и показва цветове по подразбиране.
Замалко да забравя, вместо <TD> можете да използвате <TH> (Table Heading - заглавие в таблицата). В такъв случай текста в клетката автоматично се центрира в средата и се показва удебелен.

ФОРМУЛЯРИ

Освен за показване на информация WEB страниците могат да служат и за събиране на информация от потребителя. Това става с така наречените формуляри. За съжаление езика HTML не ви позволява да управлявате информацията във формулярите, а само да ги разполагате на страницата си. Двойката елементи за разполагане на формуляри е <FORM></FORM>. Между тази двойка елементи могат да се разполагат неограничен брой формуляри. Всеки един формуляр се разполага с единичния елемент <INPUT>. Този елемент трябва задължително да съдържа двата атрибута NAME и TYPE. Атрибута NAME задава името на формуляра а TYPE видът му. Нека разгледаме различните стойност на TYPE.

<HEAD>
<TITLE>forms</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<FORM>
<INPUT NAME="form1" TYPE="text">
</FORM>
</BODY>

Този HTML документ ще покаже на екрана текстово поле. Такъв тип едно редово текстово поле се задава със стойността на атрибута TYPE="text". Вие можете да променяте дължината на полето с атрибута SIZE. Ако пропуснете SIZE се показва поле с дължина 20 символа. По подразбиране полето се показва празно, но вие можете да зададете някаква начална стойност на полето. Това става с атрибута VALUE. Нека направим едно текстово поле с дължина 50 символа и надпис в него "това поле съдържа текст и има дължина от 40 символа".

<HEAD>
<TITLE>forms</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<FORM>
<INPUT NAME="form2" TYPE="text" SIZE="40" VALUE="това поле съдържа текст и има дължина от 40 символа">
</FORM>
</BODY>

Понеже текста който се показва е по-дълъг от 40 символа, последните няколко символа се скриват. Ако кликнете върху полето можете да местите видимата част на текста наляво и надясно с помощта на стрелките за движение от клавиатурата. Също така можете да напишете свой текст в полето. Ако текста който пишете е по дълъг от дължината на полето, той автоматично започва да се скролира наляво и разкрива ново написаните символи. Опитайте! Можете да ограничите дължината на изписвания текст с атрибута MAXLENGHT. Например с MAXLENGHT="40" ограничавате надписа до 40 символа.
Друг параметър на атрибута TYPE е password. Той действа по същия начин като text, с изключение на това, че в полето не се показва самия текст, който въвеждате, а звездички.

<HTML>
<HEAD>
<TITLE>forms</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<FORM>
<INPUT NAME="form3" TYPE="password">
</FORM>
</BODY>

Напишете нещо в това поле и ще видите как всеки символ се заменя със звездичка. Това е особено полезно, когато текста е някаква парола и не трябва да се вижда от хората около вас.
Друг тип формуляри са кутиите с отметки. Те се задават със стойността checkbox на атрибута TYPE.

<HEAD>
<TITLE>forms</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<FORM>
<INPUT NAME="form4" TYPE="checkbox"><BR>
<INPUT NAME="form5" TYPE="checkbox"><BR>
<INPUT NAME="form6" TYPE="checkbox" CHECKED>
</FORM>
</BODY>

Кутиите с отметки служат за избор на една или няколко възможности едновременно. Ако кликнете в кутията, отметката се появява. Ако кликнете повторно отметката изчезва. Можете да правите отметки в повече от една кутия. По подразбиране кутиите с отметки се показват празни. Ако искате да се показва отметка в дадена кутия, използвайте атрибута checked. Подобни на кутиите с отметки са радио бутоните. Разликата е, че при радио бутоните може да бъде отметнат само един бутон. Когато изберете друг бутон, отметката в предишния изчезва. Особеното при радио бутоните е, че всички трябва да носят едно и също име, в случая NAME="R1". Радио бутон се създава с атрибута TYPE="radio".

<HEAD>
<TITLE>radiobutton</TITLE>
<BODY>
<FORM>
<INPUT TYPE="radio" VALUE="V1" checked NAME="R1"><BR>
<INPUT TYPE="radio" NAME="R1" VALUE="V2"><BR>
<INPUT TYPE="radio" NAME="R1" VALUE="V3">
</FORM>
</BODY>

Друг тип формуляри са бутоните SUBMIT и RESET. Когато се използват в комбинация с друг формуляр, тези два бутона съответно потвърждават или изчистват въведената информация.
Бутона RESET изчиства полето, в случай че сте въвели нещо в него, а бутона SUBMIT потвърждава въведената информация. В случая при натискане на бутона SUBMIT няма да има ефект. Опитайте! Въведете нещо в полето и натиснете бутоните! Ето как изглежда HTML:

<HEAD>
<TITLE>submit and reset</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<FORM >
<INPUT TYPE="text" NAME="T1" SIZE="20">
<INPUT TYPE="submit" VALUE="Submit" NAME="B1">
<INPUT TYPE="reset" VALUE="Reset" NAME="B2">
</FORM>
</BODY>

SUBMIT бутон се създава с атрибута TYPE="submit". Атрибута VALUE="Submit" задава какъв да бъде надписа на бутона. Можете да го промените по свое желание. За бутона RESET се ползва атрибута TYPE="reset". Останалите атрибути на RESET действат аналогично с тези на SUBMIT.
Можете да създадете формуляр във вид на многоредово поле с елемента <TEXTAREA>. Размера на полето се задава с атрибутите COLS и ROWS. COLS показва колко символа да е широко полето, в случая 30, а ROWS от колко реда да се състои, в случая 3.

<HEAD>
<TITLE>textarea</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<FORM>
<TEXTAREA ROWS="3" NAME="S1" COLS="30">textarea</TEXTAREA>
</FORM>
</BODY>

Когато използвате елемента <TEXTAREA>, не се използва елемент <INPUT>. Текста, който се намира между <TEXTAREA> и </TEXTAREA>, се показва по подразбиране в полето. Ако пропуснете текста полето ще се покаже празно.
Последния тип формуляри, който ще ви покажа са падащите менюта. Такъв вид формуляри се създават с елемента <SELECT>.
Стойностите, които да се показват в менюто се задават с елемента <OPTION>. Вижте HTML кода:

<HEAD>
<TITLE>drop-down menu</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<FORM>
<SELECT SIZE="1"NAME="D1">
<OPTION>избор 1</OPTION>
<OPTION>избор 2</OPTION>
<OPTION>избор 3</OPTION>
</SELECT>
</FORM>
</BODY>

Атрибута SIZE на елемента <SELECT> задава броя на редовете, които да се показват в менюто. Когато SIZE="1", тогава се наблюдава т.нар. падащо меню. Ако зададете стойност по-голяма от 1, тогава вече ще се показва вертикална превъртаща лента. РАМКИ

Сигурно често сте виждали страници, които са разделени на отделни части. Такива части в езика HTML се наричат рамки(frames) или фреймове, ако предпочитате. Разделянето на рамки позволява да се показва различен html документ във всяка рамка, както и хиперлинкове от една рамка да се показват в друга. За да направите страница с рамки, трябва да създадете отделен html документ, чиято функция е да раздели страницата, да укаже в коя рамка кой друг html документ да се показва, да зададе хиперлинковете от една рамка да се показват в друга. Този html документ е по-различен от другите. Например тялото <BODY> при него е заменено с <FRAMESET>. Вижте един такъв html документ, който разделя страницата на 2 еднакви хоризонтални рамки. В първата рамка се показва страницата 1.html а във втората 2.html.

<HEAD>
<TITLE>рамки</TITLE>
</HEAD>
<FRAMESET ROWS="50%,50%">
<FRAME NAME="first" xsrc="1.html">
<FRAME NAME="second" xsrc=2.html">
</FRAMESET>

Разделянето се задава от елемента <FRAMESET>. Той има 2 атрибута, ROWS и COLS. Първия задава хоризонтално разделяне, втория вертикално. Атрибутите ROWS и COLS имат параметри за височина и ширина на рамката. Параметрите могат да се задават по три начина. Първия е в процент от размера на прозореца, при него след числото задължително се слага знака за процент %. В горния пример се ползва точно такова разделяне. Втория начин е в абсолютни единици - пиксели. Те се задават само с число без никакъв знак отзад. Например ROWS="200,300" разделя прозореца на 2 части, едната с височина 200 пиксела а другата 300. Третия начин е да се зададат относителни стойност. За целта се използва знака звездичка *. Например ROWS="*,3*"означава, че прозореца се разделя на две части, втората от които е три пъти по-голяма от първата. Параметрите се разделят със запетая и са заградени в кавички. Сега ще ви направя една такава страница, ще я разделя вертикално на 3 части, първата ще има ширина 100 пиксела, втората 30 процента от ширината на прозореца на браузъра, а третата ще заема всичкото свободно пространство, независимо колко е то. Понеже няма да задам да се отварят други страници във всяка рамка, те ще бъдат празни:

<HEAD>
<TITLE>рамки</TITLE>
</HEAD>
<FRAMESET COLS="100,30%,*">
<FRAME NAME="first">
<FRAME NAME="second">
<FRAME NAME="third">
</FRAMESET>

Всяка рамка се създава с елемента <FRAME>. Чрез него се задават атрибутите на рамката. Един от тях е името и чрез атрибута NAME. Как се използва името ще обясня след малко. Друг атрибут на <FRAME> е SRC, следван от името на страницата която искате да се показва в тази рамка. Ако посочите с курсора на мишката върху ръба, кликнете върху него и докато държите натиснат бутона влачите мишката перпендикулярно на ръба, то размера на рамката се променя. Можете да забраните това с атрибута NORESIZE на елемента <FRAME>. Също така можете да зададете дебелината на ръба в пиксели с атрибута BORDER и цвета му с BORDERCOLOR на елемента <FRAMESET>. Нека направим предишния пример така, че да забраним промяната на размера на рамката и да направим ръба със син цвят и широк 6 пиксела.

<HEAD>
<TITLE>рамки</TITLE>
</HEAD>
<FRAMESET COLS="100,30%,*" BORDER="6" BORDERCOLOR="0000FF">
<FRAME NAME="first" NORESIZE>
<FRAME NAME="second" NORESIZE>
<FRAME NAME="third" NORESIZE>
</FRAMESET>

Ако зададете BORDER="0" ръба на рамката няма да се вижда. Можете да задавате ширината и цвета на ръба на всяка рамка поотделно. Ширината се задава с атрибута FRAMEBORDER на елемента <FRAME>, а цвета с BORDERCOLOR. Рамките могат да се влагат една в друга. Например, можете да разделите страницата на две части хоризонтално, а долната част да разделите на още 2 и т.н.. Вижте как става:

<HEAD>
<TITLE>рамки</TITLE>
</HEAD>
<FRAMESET ROWS="100,*" >
<FRAME NAME="first" NORESIZE>
<FRAMESET COLS="20%,80%">
<FRAME NAME="second" NORESIZE>
<FRAME NAME="third" NORESIZE>
</FRAMESET>
</FRAMESET>

Така горната рамка е по цялата дължина на прозореца на браузъра и има ширина 100 пиксела, а долната е разделена на две вертикални части, съответно на 20 и 80 процента от ширината на прозореца. Ако искате можете да разделите страницата първо вертикално на две, като втората рамка я разделяте допълнително на две хоризонтални рамки:

<HEAD>
<TITLE>рамки</TITLE>
</HEAD>
<FRAMESET COLS="100,*" >
<FRAME NAME="first" NORESIZE>
<FRAMESET ROWS="20%,80%">
<FRAME NAME="second" NORESIZE>
<FRAME NAME="third" NORESIZE>
</FRAMESET>
</FRAMESET>

Сега нека направим една наистина работеща страница с рамки. Нека страницата да бъде от две рамки. Първата да се казва "menu" и да съдържа хиперлинкове до известни български сайтове. Втората рамка с име "main" ще бъде празна, като линковете от първата ще се показват във втората. За целта първо трябва да направим html документа който да се показва в първата рамка:

<HEAD>
<TITLE>menu</TITLE>
</HEAD>
<BODY>
<A xhref="http://ViSsY.hit.bg">#ViSsY</A><B...
<A xhref="http://www.dir.bg">dir.bg</A><BR&...
<A xhref="http://www.gyuvetc.bg">гювеч.бг</A>
</BODY>

Запазете този файл като menu.html. Неговата функция е да ни препраща към сайтовете при кликване върху надписите #ViSsY, dir.bg и гювеч.бг. Този html документ ще се визуализира в лявата рамка. Дясната рамка първоначално ще я оставим празна. Нека сега да направим html документа който да раздели страницата на рамки:

<HEAD>
<TITLE>frame</TITLE>
</HEAD>
<FRAMESET COLS="100,*" BORDER="0">
<FRAME NAME="menu" xsrc="menu.html" TARGET="main">
<FRAME NAME="main">
</FRAMESET>

Този html документ го запазете като frame.html. Чрез него разделяме страницата на две рамки вертикално. Едната е широка 100 пиксела, а втората заема останалата част от прозореца на браузъра. В първата рамка сме задали да се покаже файлът menu.html който направихме за тази цел по-горе. На тази рамка сме дали името "menu". Новото тук е атрибута <TARGET> на елемента <FRAME>. този атрибут показва на браузъра в коя точно рамка да се отварят хиперлинковете, които съдържа страницата в тази рамка. В този случай на втората рамка сме дали име "main" и атрибута <TARGET> от първата рамка сочи именно към втората.

Понеже сме забранили да се показва ръба на рамките (BORDER="0"), тази страница ще изглежда сякаш няма рамки. Когато кликнете върху някой от хиперлинковете обаче, в дясната част на страницата (т.е. във втората рамка) ще се отваря съответния сайт. Ако страницата която се отваря в рамката е по-голяма от размера на самата рамка, браузъра по подразбиране показва хоризонтален или вертикален плъзгач (scrollbar) с помощта на който можете да разглеждате цялата страница. Този плъзгач излиза в дясната или долната част от рамката, или и в двете в зависимост от големината на страницата. Вие можете да определите дали този плъзгач да се показва или не с атрибута SCROLLING на елемента <FRAME>. Този атрибут от своя страна има три параметъра. SCROLLING="yes" задължава рамката винаги да показва плъзгачите, независимо дали са нужни или не. SCROLLING="no" забранява показването им във всички случаи. Тази забрана обаче би била много неудобна ако страницата е по голяма от рамката, защото няма да можете да я видите цялата. SCROLLING="auto" е стойността по подразбиране. С параметър "auto" плъзгачите се показват само когато има нужда от тях.

Карта на изображение

29 May 08 16:58:40 GMT

Картите на изображения се получават много ефектни и винаги могат да намерят приложение във всякакъв сайт а и не са много трудни за създаване. Ето 1 пример за такава карта:

<html>

<body>

<img id = "buttons1" scr = "тук сложете име на изображението и мястото където се намира" width = "някакво число за дължина примерно-180" height = "число за височина примерно-125" alt = "Области" usemap = "#karta1">

<map name = "karta1">

<area shape = "circle(не е задължително да е кръг) coords = "тук сложете координати примерно-30,60,40" alt = "Област А" "document.f.txt.value = ' ' " href = някаква страница примерно-stranica1.htm "document.f.txt.value = ' Област А ' ">

После аналогично:

<area shape = "circle" coords = "150,60,40" alt = "Област Б" "document.f.txt.value = ' ' " href = stranica2.htm "document.f.txt.value = ' Област Б ' ">

Можете да си направите още колкото си искате зони...

</map>

<form name = "f" action = " ">

<input name = "txt" type = "text" value = " ">

</form>

</body>

</html>

Пробвайте гарантирам, че ефектът ще ви впечатли. Забележка: не давайте едни и същи координати за повече от 1 област

Всичко за Метатаговете

29 May 08 16:54:42 GMT

Освен заглавието в главата (<head> </head>) на html
документа се поместват и метатаговете. Използването на повечето
метатагове не е задължително, но е препоръчително.

Метатаговете
нямат краен (затварящ) таг и според изискванията за писане на XHTML-код
наклонената черта се изписва в края на началния (и единствен) таг.

Някои
от метатаговете представляват елемент от SEO (Search Engine
Optimization). Tова са метатагът за описание (description) и метатагът
за ключови думи (keywords). Чрез описанието на страницата и ключовите
думи те правят сайта по-лесно откриваем при търсене с търсещите машини
в интернет. Голяма част от търсачките в интернет обаче обръщат внимание
само на съдържанието на страниците, като игнорират съдържанието на
метатаговете за описание и ключови думи.

Метатаговете се разделят на 2 групи:

a. Метатагове съдържащи атрибута HTTP-EQUIV и атрибута CONTENT. Имат следния формат:

<meta http-equiv="име" content="съдържание" />

Използват се за да управляват определени действия на браузъра.

б. Метатагове съдържащи атрибута NAME и атрибута CONTENT. Имат следния формат:

<meta name="име" content="съдържание" />

Използват се за да подават определена информация на търсачките.

СПИСЪК НА МЕТАТАГОВЕТЕ

1. <meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=windows-1251" />

Указва
на браузъра азбуката, на която е написана страницата. Атрибута charset
може да приема различни стойности в зависимост от езика на който е
написан html документа. В случая стойността windows-1251 указва html
документ написан на кирилица.

Съществуват няколко стандартизации.

Според стандартите на ISO (International Organization for Standardization) стойностите на charset могат да бъдат:

iso-8859-1
за западноевропейски латински езици: английски, френски, немски,
испански, португалски, италиански, шведски, датски, норвежки,
исландски, финландски, ирландски, шотландски, каталунски + албански,
африкаанс и суахили
iso-8859-2 за централноевропейски латински езици: чешки, полски, унгарски, румънски, хърватски, словашки, словенски
iso-8859-3 за есперанто + малтийски и турски
iso-8859-4 за балтийските езици - естонски, латвийски, литовски + гренландски и сами
iso-8859-5 за езиците на кирилица - български, руски, белоруски, македонски, сръбски, украински
iso-8859-6 за арабските езици
iso-8859-7 за гръцки
iso-8859-8 за еврейски
iso-8859-9 за турски
iso-8859-10 за няколко езика от нордическата зона - гренландски ескимоски, лапландски
iso-8859-11 за тайландски
iso-8859-12 за келтски
iso-8859-13 за някои елементи на балтийските езици, които липсват в iso-8859-4
iso-8859-14 за келтски (подобно на iso-8859-12)
iso-8859-15 изпълнява функциите на iso-8859-1, но съдържа и символа за Евро
iso-8859-16 изпълнява функциите на iso-8859-2, но съдържа и символа за Евро

ПРИМЕР: <meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=iso-8859-1" />

!ВНИМАНИЕ:

При писане на html документи на кирилица e по-добре да се използва не
iso-8859-5, а кодовия стандарт за работа под Microsoft Windows: windows-1251

ПРИМЕР: <meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=windows-1251" />

Стойностите на този стандарт са:

windows-1250
за централноевропейските езици - чешки, полски, унгарски, румънски,
хърватски, словашки, словенски + албански и немски (подобен на
iso-8859-2)
windows-1251 за езиците на кирилица - български, руски, белоруски, македонски, сръбски, украински (подобен на iso-8859-5)
windows-1252 за западноевропейските езици (подобен на iso-8859-1)
windows-1253 за гръцки (подобен на iso-8859-7)
windows-1254 за турски (подобен на iso-8859-9)
windows-1255 за еврейски (подобен на iso-8859-8)
windows-1256 за арабски (подобен на iso-8859-6)
windows-1257 за балтийските езици (подобен на iso-8859-4)
windows-1258 за виетнамски

Ако се налага да създадете html документ на руски за стойност на charset е най-добре да се ползва кода KOI8-R.

ПРИМЕР: <meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=KOI8-R" />

2. <meta name="description" content="Кратко описание на страницата." />

Метатаг
за кратко описание на съдържанието на html документа. Препоръчително е
дължината на описанието да не надхвърля 150 символа.

3. <meta name="keywords" content="Ключови, думи, отделени, със, запетаи" />

Метатаг
за ключови думи. Подбират се думите, които имат отношение към
съдържанието на страницата и го описват най-добре. Няма значение дали
се оставя или не по една стъпка разстояние (space) между запетаята и
следващата дума. Препоръчително е дължината на ключовите думи да не
надхвърля 500 символа. Една и съща ключова дума не трябва да се повтаря
повече от 3 пъти, тъй като в противен случай страницата ще бъде
игнорирана от някои от търсещите машини.

4. <meta name="classification" content="business" />

Метатаг
който класификацира най-общо съдържанието и насочеността на страницата.
В случая е указано, че това е бизнес-страница. Други стойности на
атрибута content могат да бъдат:

art - изкуство
internet - интернет
education - образование
entertainment - забавление
government - правителство
news - новини
sport - спорт
science - наука и др.

5. <meta name="robots" content="index, follow" />

Метатаг,
който дава указание на търсачките каква част от сайта да индексират. В
случая е указано да се индексира страницата и да се следват връзките в
нея. Стойностите, които могат да укажат в атрибута content са следните:

content="all" - индексиране на страницата и всички нейни връзки;
content="none"
- без индексиране на страницата и връзките й - използва се при страници
в процес на изграждане или ако по някаква причина не желаете посещения
на страницата;
content="index, follow" - указва индексиране на страницата и следване на връзките й (отговаря на content="all");
content="index, nofollow" - указва индексиране на страницата без да се следват връзките намиращи се в нея;
content="noindex, follow" - само проследява връзките от страницата без да я индексира;
content="noindex, nofollow" - не се индексира страницата и не се следват връзките (отговаря на content="none");

Подобен
е и метатага googlebot - това название се задава като стойност на
атрибута name (name="googlebot"), стойностите на атрибута content са
като на метатага robots (all, none, index, follow, noindex, nofollow),
като към тях има и още 2 възможности:

content="nosnippet"
премахва маркирането (удебеляването) на думи, съвпаднали с думите при
търсене, при връщане на резултат от Гугъл.

content="noarchive" не позволява архивиране на страницата от робота на Гугъл.

ПРИМЕР: <meta name="googlebot" content="noarchive" />
6. <meta name="revisit-after" content="20 days" />

Метатаг,
който указва на претърсващите мрежата за нови сайтове програми на
търсачките (т.нар. "паяци" или "червеи") през колко дни да посещават
страницата, за да индексират промените в нея. В случая е указано
страницата да се индексира веднъж на всеки 20 дни. Обикновено
търсачките обновяват данните за страниците през определен период, който
е различен за различните търсещи машини - 30 дни, 90 дни и т.н. Този
Метатаг е полезен, ако страницата редовно се обновява - чрез него може
да се укаже страницата да бъде посещавана и сканирана по-често. Трябва
да се има предвид, че не всички търсещи машини следват указанията на
"revisit-after". Използването му е препоръчително в комбинация с
метатага "expires" или с метатаговете "pragma" и "cache-control".

7. <meta http-equiv="expires" content="Thu, 10 Oct 2002 13:45:50 GMT" />

Метатаг,
който показва на браузъра, че информацията в страницата не е актуална
след указаната дата - в случая след 13:45:50 ч. на 10 октомври 2002,
четвъртък. Датата трябва да се изпише точно в същия формат, както е
указано в примера и да бъде дата от миналото. Това ще застави браузъра
да не зарежда страницата от кеша на диска, а всеки път да я търси
направо на сървъра. На мястото на датата може да се укаже и стойност
"0" - ефекта ще бъде същия, т.е. браузъра ще търси новата
(актуализираната) страница всеки път, когато му се зададе съответния
уеб адрес. Обикновено този метатаг се използва в комбинация с метатага
"revisit-after", за да бъдат заставени търсещите машини да посещават
страницата на всеки няколко дни. Препоръчително е да се ползва за
страници, които се обновяват често.

8. <meta http-equiv="cache-control" content="no-cache" />

Този
метатаг дава указания на браузъра дали да кешира или не страницата.
Препоръчително е стойността на атрибута content да бъде същата като
посочената в примера - "no-cache". Така браузъра няма да кешира
страницата и всеки път ще я извиква от сървъра. Т.е., изписан по този
начин, метатагът ще бъде полезен при страници, които често се
актуализират. Обикновено се комбинира с метатагаовете "revisit-after" и
"pragma".

Списък на стойностите на атрибута content:

no-cache - страницата не може да се кешира
no-store - разрешено е кеширането на страницата, но не е разрешено нейното архивиране
public - страницата може да се кешира в публични компютри
private - страницата може да се кешира в лични компютри

9. <meta http-equiv="pragma" content="no-cache" />

Предотвратява
кеширането на страницата в прокси-сървър. Препоръчително е да се ползва
комбинирано с метатаговете "cache-control" и "revisit-after".
Стойността му винаги трябва да е "no-cache". Полезен е при често
актуализирани страници.

10. <meta http-equiv="content-language" content="en-us" />

Този
метатаг указва езика, на който е написан HTML-документа и може да бъде
използван от търсещите машини при индексация на страницата. В случая е
указан език и диалект - en-us - американски английски. За указване на
български език кода е "bg". Може да се използва и комбинация, например
- "en-us, bg". Полезен е за не-англоезични и многоезични сайтове.

Кратък списък с кодовете на някои езици:

bg (Български)
en (Английски)
en-gb (Английски-Великобритания)
en-us (Английски-САЩ)
de (Немски)
fr (Френски)
fr-ca (Френски-Канада)
fr-fr (Френски-Франция)
it (Италиански)
es (Испански)
fi (Финландски)
nl (Холандски)
no (Норвежки)
sv (Шведски)
da (Датски)
cs (Чешки)
pl (Полски)
ru (Руски)
ja (Японски) 11. <meta name="author" content="Ivan Ivanov" />

Този
метатаг дава информация за автора на страницата - на атрибута content
се присвоява като стойност името на автора или неговия e-mail.

12. <meta name="reply-to" content="ivanov@email.com" />

Метатаг, който указва имейл за обратна връзка.

13. <meta name="copyright" content="Copyright © 2003, 2004, 2005 Company Name, All rights reserved." />

Метатаг
за указване на защитени авторски права, регистрирани търговски марки,
номера на патенти и др. Съдържанието на атрибута content може да бъде
като в примера или подобно.

14. <meta name="distribution" content="global" />

Метатаг който указва "обсега на действие" на страницата. Атрибута content може да приеме само една от следните стойности:

global - показва, че информацията в страницата е за масово ползване
local - показва, че информацията в страницата има местно значение
iu (internal use) - показва, че информацията в страницата е само за вътрешно (частно, лично) ползване

15. <meta name="rating" content="general" />

Този
метатаг определя за какъв кръг посетители е предназначена информацията
в страницата. Ако съдържанието на атрибура content е "general" - както
е в примера - тогава страницата е предназначена за най-широк кръг
ползватели.

Списък на възможните стойности на атрибута content:

general - страница предназначена за всички ползватели
mature - страница предназначена само за възрастни
restricted - страница с достъп само за определен ограничен кръг посетители
14 years - страница предназначена за деца

16. <meta name="pubdate" content="2005-06-28" />

Метатаг, който указва датата на публикуване на страницата. Датата трябва да е указана в посочения формат: година-месец-ден.

17. <meta name="owner" content="Company Name" />

Метатаг указващ името на собственика на сайта - лично име или име на компанията-собственик.

18. <meta http-equiv="refresh" content="7;URL=http://www.yahoo.com" />

Това
е метатагът за пренасочване. В примера на атрибута content е зададена
като стойност цифрата 7 и адреса http://www.yahoo.com, което указва 7
секунди след зареждането на страницата тя да бъде пренасочена към сайта
на Yahoo. Метатагът се ползва само когато посетителите на дадена
страница трябва автоматично да бъдат пренасочени към друга страница.

ПРИМЕР:

<!DOCTYPE html PUBLIC "-//W3C//DTD XHTML 1.0 Transitional//EN"
"http://www.w3.org/TR/xhtml1/DTD/xhtml1-transitiona...

<html>
<head>
<title>Заглавие на страницата до 40-50 символа</title>

<meta http-equiv="content-type" content="text/html; charset=windows-1251" />
<meta name="description" content="Описание на страницата до 150 символа." />
<meta
name="keywords" content="ключови, думи, описващи, страницата, не,
повече, от, 500, символа, и, без, повторение, на, една, и, съща, дума,
повече, от, 3, пъти" />
<meta name="robots" content="index, follow" />
<meta name="googlebot" content="noarchive" />
<meta name="classification" content="internet" />
<meta name="revisit-after" content="20 days" />
<meta http-equiv="expires" content="0" />
<meta http-equiv="cache-control" content="no-cache" />
<meta http-equiv="pragma" content="no-cache" />
<meta http-equiv="content-language" content="bg" />
<meta name="author" content="Author Name" />
<meta name="owner" content="Company Name" />
<meta name="reply-to" content="name@email.com" />
<meta name="copyright" content="Copyright © 2003, 2004, 2005 Company Name, All rights reserved." />
<meta name="distribution" content="global" />
<meta name="rating" content="general" />
<meta name="pubdate" content="2005-03-28" />

</head>
<body>

Графика и текст

</body>
</html>

Не
е задължително да се ползват всички метатагове. Ако страницата е писана
на кирилица трябва да се използва метагът, указващ кирилица. Силно
препоръчително е да се включат и метатаговете за описание, ключови думи
и robots

Работа с текст в HTML

28 May 08 17:40:20 GMT

Вашата първа страница

Първото нещо, което трябва да направите е да имате файл, в който да въвеждате вашия HTML код. Отворете notepad, wordpad или друг текстов едитор. Запазете файла като imenafail.html. Естествено, името на файла е произволно. Ограниченията за него са наложени от операционната система - не може да съдържа специални знаци, а само букви и цифри.
Сега отворете този файл през вашия любим браузър. Би трябвало да излезе празна страница. Когато въведете някакъв HTML код и обновите (refresh) страницата в браузъра ще видите изходния резултат от кода.

HTML съдържа множество тагове, с които се въвежда и управлява информацията в даден уеб документ. След това тези тагове са интерпретирани от браузъра ви така, че да видите крайния резултат - готовата HTML страница.
Ето пример за един HTML таг:

Както виждате той се състои от отваряща скоба (знак за по-малко), основна част (име) и затваряща скоба (знак за по-голямо).
Този таг се използва за задаване името на дадена страница. Името (title) излиза в горния ляв ъгъл на браузъра ви.

Ето примерна употреба на тагa title:

Код

<html>
<head>
<title>My first webpage</title>
</head>

<body>
Hi, welcome to my first webpage!
</body>
</html>

Това е код на една много проста уеб страница. Копирайте го едно към едно във вашия HTML файл. Не се притеснявайте ако не разбирате кода, нататък ще обясня за какво служи всеки един таг от него.
След като сте копирали горния код в страницата си, запишете я и обновете (refresh-нете) браузъра си. Би трябвало да излезе текстът "Hi, welcome to my first webpage!", a отгоре в ляво на браузъра ви трябва да пише "My first webpage".
След като вече създадохте първия си HTML документ (и първата си уеб страница), ще ви обясня какво точно означава този код.

има още три тага - присъстват на две места.Както забелязвате освен , , . Всеки един от тях, както и
Обяснението е много просто - всеки един от тези тагове, след като бъде отворен, трябва да бъде и затворен. Затварящите тагове са абсолютно същите като отварящите, с разликата, че съдържат една наклонена черта:
- отварящ таг
- затварящ таг

Таговете и са абсолютно задължителни за един уеб документ.

С тагът вие указвате на браузъра че следва HTML код. Така той ще почне да го интерпретира като такъв.

таг), както и още няколко други варианта, които са описани в други уроци.Чрез тагът вие въвеждате допълнителна информация, която не се съдържа пряко във вашата HTML страница. Това може да бъде допълнителна информация (като ключови думи, автор, дата на създаване, име и други) за сайта, може да бъде името на сайта (в

Тагът съдържа всичко, което се показва във вашата HTML страница. В него слагате текст, изображения, връзки и всичко останало. В него можете да слагате какъвто искате текст, както и естествено много други тагове, които ще улесняват вашата работа и ще подобряват визията на сайта ви.

Всеки таг си има атрибути, които добавят някакво значение или променят съдържанието на информацията в даден таг. В този пример нямаме тагове с атрибути, но по-нататък ще се сблъскате с тях задължително. Ето един пример за атрибут. Вземаме тага . Той има няколко атрибута като size, face, color и други.

Код

Това ще направи текста да е с шрифт Verdana. Атрибутът е face, а неговата стойност е verdana.

Вече почнахте ли да разбирате?

Би трябвало с тези основни знания да можете да направите някакви прости уеб страници като горния пример. Това са теоретичните основи. От тук нататък ви трябват само малко допълнителни знания, както и малко практика за да можете да направите свой собствен сайт.

Линкове (hyperlinks) в HTML

28 May 08 17:33:27 GMT

Линкове (hyperlinks) в HTML

Този урок ще ви запознае с линковете (hyperlinks) в HTML.
Очаква се да знаете какво е таг, атрибут, стойност на атрибута, както и останалата част от основите на HTML.

Hyperlink или на кратко link е препратка към друга част на дадена уеб страница или към съвсем различна страница.
Думата Hyperlink има няколко еквивалента на български - връзка, линк или хиперлинк. Трите са синоними. В различни уроци или дискусии можете да ги срещате и в трите варианта. За мен най-удобно е линк, за това ще ползвам най-често него.

Основа на линковете

Линковете в HTML се задават чрез тага където "а" е съкращение от anchor (от англ. котва, хвърлям котва)
Ето пример Photoshop-BG
Това ще бъде изведено като - Photoshop-BG

HREF?!

Може би сте се зачудили какво всъщност атрибутът href означава. Е това е съкращение от Hypertext Reference (англ. текстова препратка)
Стойността на този таг е адресът, към който препраща даденият линк.

Препратка към друга част от същата страница

В началото написа, че линкът може да ви препрати към друга част от същата уеб страница. Ето как става това:
Да кажем, че имате няколко блока от по-дълги текстове и искате да направите така, че потребителите да се ориентират по-лесно. Ще направите линк към всеки един блок, така че да може от най-горната част на страницата (където ще поставите линковете) да се стига бързо и лесно до всеки един текстов блок, без да се налага да скролирате страници и страници.
За да направите всичко това, трябва само да поставите следния код пред някой от текстовите блокове (или неконкретно - на мястото, където искате да препраща линка):
...

След това, за да направите линк към тази позиция поставяте следния код:
Otidete tam

Както би трябвало да се досещате стойностите ime_na_linka и Otidete tam са само примерни и могат да бъдат сменени по всяко време.
В самия линк "#"-ът в началото дава информация на браузъра, че мястото, което ще посетим се намира в отворената страница.

Линк към друга страница

Да предположим, че имате две страници - stranica1.html и stranica2.html
За да поставите линк, който да води от stranica1.html към stranica2.html, трябва да използвате следния код:
Stranica2 в stranica1.html

Аналогично, за да поставите линк, който да води от stranica2.html към stranica1.html, трябва да използвате кода:
Stranica1 в кода на stranica2.html

За да направите линк към специфична част от друга страница се ползва почти същата техника. Поставяте в другата страница (която примерно се казва stranica2.html), връщате се на първата и поставяте следния код:
ime
Началото на стойността на href задава към коя страница ще ни води линкът, а след # - към коя част от самата страница ще ни води линкът.

E-Mail Линкове

E-Mail линковете се ползват доста често. Те не са по-сложни за добавяне, ползване или овладяване...
Ето как изглежда един e-mail линк:
E-Mail
Това ще изглежда като: E-Mail
В началото на стойността на атрибута href, казваме на браузъра, че в този линк ще въведем e-mail, чрез "mailto:".
След като цъкнете на този линк, браузърът ще отвори вашият e-mail клиент (по подразбиране) и ще въведе автоматично дадения e-mail в полето за получател.
Ако искате автоматично да бъдат попълнени и други полета, трябва да добавите още няколко неща към href стойността.
Например:
Hello
Ще промени темата на съобщението (subject) на Hello.

Ако искате да въведете текст в самото съобщение, ползвайте "?body=text" в края на линка. Това ще добави "text" към съобщението.

Естествено, можете да направите няколко модификации едновременно. Елементите се обединяват чрез "&". Например:
Hello, whats up?
Ще отвори мейл клиентът по подразбиране, като в полето на получателя ще бъде попълнено "someone@adress.com", в полето subject - "Hello", а в текста на съобщението "Whats up?"

Можете да направите линк, който да изпраща e-mail към повече от един e-mail адреса.
Това става като отделяте e-mail адресите със запетая:
Mail them

Това ще изпраща e-mail към адресите: someone@aderss.com, another@adress.com и andanother@anotheradress.com

Това е в общи линии!
Препоръчвам ви да прочетете урока един-два пъти и да се поупражнявате малко във въвеждането на всички видове линкове.
Линковете присъстват във всички добри сайтове. Ако искате да имате сайт, състоящ се от повече от една страница ще бъде задължително да ги ползвате.
За това е повече от препоръчително да ги овладеете добре!